На фона на икономическия бум и модернизацията, която е трансформирала съзнанията, поетът носи отговорността да свидетелства за изкривяванията в обществото чрез акт на съпротива. Това е позицията на Франко Фортини в творбата "Превеждайки Бертолт Брехт", в която той разисква значението на гражданската поезия в период на инерция и равнодушие през 50-те и 60-те години на XX век. Лириката поставя под въпрос необходимостта от гражданска поезия, като се свързва с ангажираността на Фортини, която, макар и с различия, може да бъде сравнявана с поемата "Пепелта на Грамши" на Пиер Паоло Пазолини.

На фона на икономическия бум и модернизацията, която е трансформирала съзнанията, поетът носи отговорността да свидетелства за изкривяванията в обществото чрез акт на съпротива. Това е позицията на Франко Фортини в творбата "Превеждайки Бертолт Брехт", в която той разисква значението на гражданската поезия в период на инерция и равнодушие през 50-те и 60-те години на XX век. Лириката поставя под въпрос необходимостта от гражданска поезия, като се свързва с ангажираността на Фортини, която, макар и с различия, може да бъде сравнявана с поемата "Пепелта на Грамши" на Пиер Паоло Пазолини.

Франко Фортини, виден интелектуалец и публицист в културата на следвоенния период, е превел множество произведения на Бертолт Брехт, включително "Майка Кураж и нейните деца", "Операта на три гроша" и "Поезия и песни". Освен успешен преводач, той е автор на есета, художествена литература и поезия, занимавал се е с критика и е преподавал в гимназии и университети. Участвал е активно в политическия живот на Италия, бил е член на Социалистическата партия и е работил в сферата на комуникацията. Фортини е бил част от движението на 68-ма година и е проявявал интерес към културната революция в Китай.

Поезията "Превеждайки Брехт" е написана в свободен стих и е включена в сборника "Веднъж завинаги" от 1963 година, който обединява текстове, създадени между 1958 и 1962 година. Тя представлява обвинение срещу масовото общество и нравите, насочвайки се към хипокризията, алиенацията и социалната несправедливост. Творбата е изпълнена с алегорични образи, които критикуват съвременността и подчертават как равнодушието е отслабило желанието за промяна на системата.

В първата строфа Фортини описва как буря се разразява над града, което предизвиква размисли за актуалността на гражданската поезия. Той наблюдава как в бетонните и стъклени стихове на Брехт са затворени страданията на угнетените. Поетът осъзнава, че посланието на Брехт вече не е валидно за съвременниците му. Угнетените живеят в неведение, а угнетителите спокойно комуникират помежду си, прикривайки ненавистта си зад любезни думи.

Във втората строфа Фортини призовава себе си и читателя да продължат да пишат и да осъждат онези, които водят хората към нищото. Той подчертава, че бурята е изчезнала, но социалните борби са много по-силни от природата, когато се разразят. Поезията не променя нищо, но поетът има задължението да свидетелства за злото в обществото. Въпреки че тонът му е категоричен и неотстъпчив, в него все пак има място за надежда.

Работата на Фортини като преводач и писател е тясно свързана и взаимодейства в сложна игра на ехо и препратки, което е основополагающе за цялостната му творческа дейност. Много от текстовете в неговия сборник са създадени в контекста на преводаческата му работа.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.